7 болезнени истини зад това да имаш блог

22/04/2017

болезнени истини зад това да имаш блог

За този пост ме вдъхнови Ели от Maquilab. Тя има много интересни публикации за блогърството и във всяка една от тях, често припознавам себе си. На въпроса защо започнахме този блог, ще отговоря и аз като повечето ми познати със сходно занимание: Аз просто обичам да пиша. С Grimche.com научих много неща и този блог е бил повод за много размисли. Далеч съм от мисълта, че всичко ни се получава перфектно. Просто искам да споделя седемте най-болезнени за мен истини за дотва да водиш блог.

1. Блогърството не е лесно.

Като всяко едно начинание, то също изисква време и отдаденост. От страни изглежда: седиш си в къщи, пробваш си някакви неща, правиш няколко снимки, а между всичко това, можеш и да подремнеш. Грешка. Всеки блог е като една малка фирма – тя има нужда от планиране, стратегия, график и управление. При воденето на блог обикновено нещата се случват по трудния начин. Можеш да прекараш дни в четене на успешни практики и в разлгеждане на блогове, но всеки успех обикновено е предхождан от същия по големина провал.

Публикация, споделена от Sara Salvarani (@sweetsocial.sarasalvarani) на

2. Съдържанието е ключово за един блог, но то не компенсира лошо написания текст.

Мисля, че това е най-трудната част. Имам уникална идея в главата си или пък имам уникален продукт, който обожавам. Но не мога да построя поста така че да е логичен и лесен за четене. Това го виждам постоянно и в други блогове – прекрасна идея, над която е размишлявано, но поста е останал повърхностен, защото е лошо написан. Когато се списва блог, зад всеки пост трябва да прозърта уникалният персонаж на автора. Отличителният и увлекателният стил на писане са много важни, но „четливостта“ на един текст за мен стои на върха на пирамидата. И за да стане още по-трудно, това че като си четем поста разбираме какво сме искали да кажем, съвсем не означава, че читателят ще успее с лекота да проследи мисълта ни.

Ще илюстрирам със себе си. Ако зависи от мен всеки пост ще има три параграфа и три изречения. Увод, изложение и заключение. Първите ми постове в този блог бяха точно такива. Преди време (и след като ги бях позабравила) се наложи да се върна и да ги препрочета. Стана ми жал за мен самата как се омотавам в собствените си мисли. С времето започнах да пиша по-кратки изречения. За това много ми помогна и „лампичката“ Readability на SEO-то. Тя следи за няколко много простички, но ефективни неща: 75% от изреченията ми да са от под 25 думи, всеки параграф да е до 150 думи и след всяко подзаглавие да следват не повече от 300 думи.

3. Парите няма да завалят седмица след първия пост.

Всъщност, те може би никога няма да завалят. Не и в количеството да можем комфортно да живеем от тях. Независимо от това, че в интернет има милиони статии с „10те стратегии с които блогът ви ще започне да печели веднага“. Независимо от факта, че авторите на тези статии се кълнат, че стратегиите им работят, всеки блогър бързо разбира, че това не е така. Съветите в Интернет нямат мигновения търсен ефект. Така всеки блогър е изправен пред предизвикателството да намери онва, което работи за него и да се примири с минималистичните приходи от новото си хоби. Приходите са толкова минимални, че те дори не покриват разходите.

4. Няма такова понятие като отпуска.

Публикация, споделена от R&S עיצוב והפקת אירועים (@raz_hezrony_) на

Представете си, че положените усилия в един момент започват да се отблагодаряват и знаете, че причината за това е в постоянството и спазването на график. Създаването на постове, обаче, е един постоянен процес, който се планира. Онова, което ще излезе днес, вероятно е написано преди седмица и от тогава е минало няколко редакции. Иначе казано, ако обявите седмица отпуска, след една седмица няма да имате сдържание. Да не говорим, че освен постовете в блога, социалните медии също отнемат време и изискват ангажираност. Така, на следващата ми почивка (след няколко дни) ще си ходя с лаптоп, тетрадката на блога и ще търся достъп до Интернет.

5. Всичко отнема много повече време от очакваното.

И противно на всякаква логика, с времето започва да отнема още повече време. В началото на блога, едни пост отнемаше най-много два часа – от началото до край. Днес един пост може да отнеме и дни. Особено ако е зима и конвенционалната работа отнема светлата част от денонощието. Или пък когато трябва да направиш снимката, която да показва точния цвят на червилото, а това все не се получава. Това, приятели, е причината фотоапарата ми да е на статива в средата на спалнята  ми. 24/7.

6. Невъзможно е да обясниш какво правиш на хората, които нямат блог.

Публикация, споделена от Gazette Media & Marketing (@gazettemm) на

Добре де, може леко да преувеличавам. Но не можеш да обясниш защо пишеш блог на хора, които не четат блогове. Собствената ми майка все още не може да схване идеята, а други роднини в семейството продължават да мислят, че си „рекламирам някакви неща“. Това го доказва и коментарът от една дума под постовете във Facebook – „Цена?“. Имам вече почти наизустен набор от обяснения какво правим, защо го правим и какво искаме да постигнем с нашия блог. Не че дължим обяснения на когото и да е.

7. Има напрежение

Нашата цел, както и на много други блогове, е да сме обективни. Когато говорим за продукт, независимо дали сме го закупили или ни е предоставен за проба, изискваме от себе си да бъдем критични. Дори когато боготворим до обожание някой продукт, се опитваме да разсъждаваме над въпроса, за кого той не би бил подходящ. Има марки, обаче, които спряха да ни изпращат продукти, защото сме дали отрицателно мнение на предоставен за проба продукт. Има и такива, които са ни упрекнали за това, че критикуваме продукт, закупен със собствени средства. В същото време, от читатели, понякога има и критика, за това, че има марки, за чиито проудкти даваме основно позитивни мнения.

Понякога седя с часове и не знам какво да отговоря на някои и-мейли. До там,че се чувствам виновна, че за марка като Lancome например, която купувам със собствени средства съм дала положителен отзив на 99% от продуктите. А е логично. Аз като всеки един човек, преди да закупя нещо, правя своето проучване, тествам го на място, преценявам и купувам. С всичко това минимизирам риска от разочарование.

Имам още свои истини за това да имаш блог. Блогът превърна спалнята ми в склад, а „купих го за блога“ дълго време беше култува фраза. Но бях решила днес истините да са седем. Без това предварително ограничение, мога да ги направя и 70.