Съботно кафе с Таня и Маги: Лудостите, до които ни докарват блоговете

24/02/2018

Това е първият пост от една нова поредица, която решихме да започнем с Таня от Tanix’s Happy Place BlogВ нея, всеки последен уикенд от месеца, ще правим паралелни постове, в които ще споделяме интересни и нови неща, две гледни точки или истории с продължения. Темата за днес се роди спонтанно и от нищото – просто се заговорихме за блогването, за същността, за жертвите и за странните неща, които правим в името на блоговете си. Тук е момента да уточня, че двете с Таня не сме блогъри на пълно работно време. Както биха се изразили приятелите ми, двете имаме нормални работи, които заемат голяма част от ежедневието ни. За да видиш редовно блог в тези условия, освен вдъхновение, се изисква и добро владение на акробатика. Днешният пост ще е своеобразна изповед за тези акробатики, които решихме да наречем лудостите, до които ни докарват блоговете.

Лудост #1: Обзавеждането в къщи

Преди да имам блог, в къщи единственият проблем, който имах, беше къде да съхранявам дрешките си. Когато започнах този блог, изведнъж спалнята ми се превърна в склад. В нея имаше толкова торбички, колкото не можете и да си представите. Очевидно имах проблем, но решението беше лесно: изхвърлих почти новата си /на две години/ спалня и поръчах нова. Розова. С огромни огледала на гардероба. С тоалетка, с огледало, с лед осветление и с много шкафчета. На този етап бях установила, че розовият цвят, колкото и да е лигав за някои хора, е идеален. Той е светъл, но не е стерилен като белия и на него снимките на козметичните продуктчета стават прекрасни. Веднъж избрала цвят, нарисувах мечтаната спалня, съобразена с размерите на стаята. После просто занесох картинката за изработка. Ако не беше блогът, никога нямаше да избера розовичкото за основен цвят на спалнята. Най-малкото защото в нея спим двама.

Лудост #2: Снимките

На колко от вас в спалнята, на разпънат статив стои фотоапарат? В моята – постоянно. Дори съм го нагласила: при включване мигновено се връзва към телефона, през който го контролирам. Така винаги ми е под ръка за сутрешна бърза фотосесия или за редовната продуктова. Когато се провежда фотосесия от втория тип, обикновено уикенда, в розовата ми стая настава хаос епичен от разпръснати на всякъде фонове, картони, украси, лапми. Общо взето съм готова във всеки един момент да заснема всичко и това е всеизвестен факт в къщи. Любимият дори понякога използва статива с монтирания фотоапарат върху него за закачалка за дрехи, което пък мен ме докарва до лудост.

Лудост #3: Суочове и проби

Тук няма да ме разберете, вероятно, но ще опитам. Когато пробвам някакъв продукт /сенки, червила, очна линия/ задължително правя суочове на лявата си ръка. Много често, обаче не ги трия веднага след като приключа със снимките, а ги оставям, за да видя как ще засъхнат цветовете, как ще се износят, дали ще се размажат, наистина ли са водоустойчиви. Мен можете да ме видите с нашарена лява ръка във фитнеса и това съвсем не означава, че не знам как да си изтрия „белезите“ от последните проби. Във фитнеса може да ме засечете гримирана като за Оскар, защото тествам фон-дьо-тен, молив за очи и лепило за мигли, а не защото съм толкова суетна, че не бих могла да изляза без грим.

Лудост #4: Социалните мрежи

Колкото и да не ми се иска да го призная – аз живея в тях. В самото начало се опитах да разгранича блога от личните ми профили, но с времето виждам как все повече ги обединявам. Прекарвах много време във Facebook, в момента прекарвам два пъти повече и в Instagram. На моменти усещам, че знам във всеки един момент какво се случва с познатите ми, виждам постове, които се появяват, а след това изчезват, виждам коментари в момента, в който авторите им натиснат бутона „публикувай“. Всичко това е една изтощителна лудост, която от една страна ме забавлява, но от друга усещам как ми отнема потребността от човешката комуникация. Да, аз съм почти 24/7 онлайн.

Лудост #5: Блогът е самоцел

Така както не мога да обясня на голяма част от познатите ми какво всъщност правя в блога, така не мога да обясня и защо го правя. Блогът за мен не е път към някаква цел, а самият той е самоцел. Пиша го, защото ми харесва и защото обичам да пиша и до там. Блогът отнема от свободното ми време и финансов ресурс, но в същото време ми носи огромно удоволствие . Тази последна, пета лудост, отваря път за още много ирационални постъпки и решения, на които няма да се спирам, защото са еднократни случаи без сериозен дългосрочен ефект.

За лудостите на Таня, прочетете в нейния прекрасен блог – ТУК!

Maggie