Nivea Sensitive и годен ли е той за праймър

05/03/2016

Някои казват, че всичко започнало в Nikkitutorials, която много харесвам, други – че използването на афтършейф-а Nivea като праймър е започнало много преди нея. Аз лично се заинтригувах едва след като Jaclyn Hill даде положително ревю на тенденцията в едно от филмчетата си. След това го видях в банята на моят приятел Тошко и автършейфът стана мой за две седмици, през които го тествах ежедневно. Днес се отказах от него и ще му го върна. Сигурна съм, че сте слушали много колко прекрасен праймър става от този така ежедневен продукт на Nivea, но това няма да е поредното позитивно ревю. Днес ще ви разкажа защо за мен той просто не сработи.

crop2

Ще прескоча историята за глицерина, като основна съставка на всяка пре-база за грим. Не съм запозната, но и не съм съвсем убедена, че това е така, защото аз имам в колекцията си праймъри на силиконова основа, както и такива на водна основа. Всички те, определено вършат за мен повече работа от обикновения мъжки афтършейф на Nivea.

Първият недостатък, който преглътнах, това е аромата, Бях слушала, че след нанасянето на грима, той спира да се усеща, но уви – аз го усещах часове след това. Той в никакъв случай не е неприятен, за мен просто е странно да усешам какъвто и да е аромат часове наред.

Първият ден, в който го опитах вместо база за грим, останах възхитена. Основата ми се разнесе гладко, а часове след това не се събра, остана равна и определено реших, че разходът за основа за грим може да бъде сведен до 15 лева за грандиозна опаковка, вместо 50+ лева за мини версия, без компромис с качеството. За съжаление това беше само първия ден. Всеки следващ, в който го пробвах, резултатът беше все така незадоволителен. Ето и основните причини за това, които ще се опитам да обобщя.

  • Афтършейфа по моята кожа (и необяснимо защо) попива трудно и още по-трудно изсъхва. Съответно това удължава времето, което сутрин трябва да изчаквам, преди да нанаса фон дьо тена. Неприятно, но с това успях да се справя някак си, като преобърнах леко рутината си и още със ставането, тичах към банята и след Clarisonic-а и дневния крем, слагах новият ми праймър, за да попие докато правя закуска, пия кафе и довършвам дребни задачи от вечерта. Открих, че му трябват двайсетина минутки, за да е готов.
  • Проблем номер две, обаче, нямаше как да прескоча, т.к той е свързан със самите физични качества на продукта. При мен и след двадесет минути, завършекът му беше някак лепкав. Следователно единствената основа, която се разнасяше добре, беше кремообразна и само с влажен бютиблендер. С четката и по-течния фон дьо тен на Dior – Nude Air, нанасянето се оказа мисия почти невъзможна. Вероятно момичетата, които го използват и са доволни използват кремообразни основи и бютиблендер.
  • Третият проблем, вероятно отново поради лепкавия му завършек, е, че основата не се разнася тънко, а напротив, слоят, който аз успях да постигна е чувствително по-плътен от този, който постигам с всеки друг праймър, който имам. От тук дойде и капчицата, която преля чашата – вчера, когато по обяд се погледнах в огледалото и видях, че основата ми буквално пада … на плочки и оставя от долу чистата ми кожа. Това показва, че основата в действителност прилепя добре към праймъра, но очевидно не толкова добре към кожата.
Не мога да пропусна факта, че Nivea Sensitive като праймър не заглажда кожата и фините линии, не запълва порите, не я матира, не я прави по-сияйна. Така изброените ефекти не постигам  с нито един друг единствен продукт, който имам, но пък всеки един мой праймър доста добре се справя с поне два от тези ефекта. За съжаление, една от еуфориите на блог пространството, не се оказа успешна за мен. И за това за мен Nivea Sensitive ще остане афтършейфа на Тошко и никога няма да намери място сред моите пре-бази.